Всички искат и очакват Вазов да е паметник, да е клише да, да е застинал в своята монолитност и величие, а той е един изключително интересен, изпълнен с вълнения, любовни приключения и вдъхновения поет. Това каза Мирела Иванова, драматург в Народния театър „Иван Вазов“ по повод изложба, посветена на живота и творчеството на писателя.

По думите й Вазов е бил голям приключенец до 45-ата си година, животът му прилича на роман от Евгений Сю (Евгений Сю, известен и като Йожен Сю, 1804-1857, е френски писател, автор на произведения в жанровете приключенски, социален и битов роман, един от основоположниците на масовата литература – бел. ред). 

Сред фотографиите в експозицията, подредена в новото изложбено пространство на Народния театър, при камерната сцена, е и портрет на Вазов с цигарата. „Този кадър е страшно непопулярен, защото той не внушава благоприличие, не приляга на патриарха на българската литература. Но Вазов е бил страстен пушач, димял е папироса след папироса. Сестра му разказва как понякога в моменти на творческа треска, особено сутрин, се качва и цялата му спалня и кабинетът му са задушени от една мъгла след изпушените папироси и трескавата творческа работа. Много работлив е бил Вазов, много последователен. За това си спомня и неговия брат – как всеки ден много често става в 3:00 ч. сутринта и пише. Чувствал е писането и като свой дълг“, допълва Мирела Иванова. Припомня многократно заявяваните от Вазов думи: „Аз пях за България, защото я обичах“. 

Много от снимките в експозицията нямат точна датировка. Според Мирела Иванова въпросната фотография е може би от по-младите му години, малко след като се нанася в къщата през 1896 година, защото все още не е беловласият патриарх на българската литература. Самият той никак не е обичал да го наричат дядо Вазов, отбелязва тя.

Както информирахме, изложбата „Иван Вазов и театърът“ е едно от многото събития, посветени на 120-годишнината от основаването на театъра. Четиринадесет табла проследяват съдбовната взаимосвързаност между националния ни класик и националния ни театър, който носи името на Вазов от 1962 г. Включени са афиши и снимки от Вазови творби, реализирани през годините на първата ни сцена. Включени са имената и портретите на знаменити актьори като Константин Кисимов, Руси Чанев, Стефан Гецов и Петър Попйорданов в различните си превъплъщения от „Хъшове“, галерия от вечните „Чичовци“, Васил Стойчев като Бойчо Огнянов в „Под игото“, а също и прочутият „Борислав“ от едноименната пиеса в изпълнението на Атанас Кирчев. Поставен е акцент върху литературното приятелство между Иван Вазов и проф. Иван Д. Шишманов – двама от най-ревностните „идеолози“ на мястото и значението на Народния театър. Проектът е подготвен от Мирела Иванова и Светлана Панчева, драматурзи в най-голямата ни трупа.